Мнение: Унищожаването на Газа не е само физическо. Освен това е психологически

Бележка на редактора: награден някогашен старши интернационален сътрудник на CNN, е президент и съосновател на организацията с нестопанска цел International Network for Aid, Relief and Assistance (). Мненията, изразени в този коментар, са нейни лични. Прочетете повече на CNN.

Забележка: Тази публикация включва описания на смущаващи въздействия на насилието.

Дете крещи от болежка в здравна палатка в полева клиника в южната част на Газа. Той е на 7, с тежки изгаряния по гърба, които се почистват и мажат с еликсир. Това е непосилен развой, който би се направил под упойка, в стерилна конюнктура на болница, при идеални условия. Но след близо седем месеца бомбардировки и обстрели в Газа, каквито и да било условия към този момент не са съответни, камо ли идеални.

Аз съм в Газа на филантропична задача с моята благотворителна организация, Международна мрежа за помощ, помощ и подпомагане, която сътворих през 2015 година, когато към момента бях старши сътрудник на CNN. Работим върху основаването на медицински пунктове и разширението на броя на приютите и лагерите, в които работим.

Работил съм във военни зони през последните 20 години, както като публицист, по този начин и като хуманитарист. Понякога се хващам, че трансферирам мемоари за Ирак, Сирия, Либия, Афганистан, за обсади и апетит, за фамилии, които бягат, търсейки избавление, до момента в който се пробвам да схвана какво прави страданието в Газа толкоз друго.

Отговорът, както се оказва, е на всички места към мен. Това е психическото изтриване: това, което прави контузията друга в Газа, е нейното чисто неизменност. Травмата усложнява контузия всеки ден; няма отмора, даже и къса.

Смъртта и разрушенията не са неповторими за войната в Газа, само че мащабът и обсегът са, както и интензивността и жестокостта .

Постоянното бомбардиране е кама, забивана неведнъж в зейналата рана на смазана душeвност. Саундтракът на всяка нощ и ден е безмилостното жужене на дронове, което се подиграва: „ О, мислиш ли, че си оживял? Просто изчакайте, гибелта към момента може да пристигна.

Младата майка на крещящото момче наподобява като че ли е натежала от отмалялост, седи с глава в ръцете си и мърмори – без значение дали на себе си или на сина си – „ Всичко е наред, съвсем свърши “.

Но не е. Тя няма да го заведе вкъщи - домът им към този момент не съществува. Това, което замества дома им в наши дни, е гъмжаща от мухи палатка. Тя няма да може да го насити със сладолед, както правеше преди войната. Гладът остава непрекъсната опасност. Ограничените хранителни дажби се състоят от консервиран фасул и леща и за това тя е надълбоко признателна. Това, което тя не може да му каже, е: „ Всичко е по-добре. Сега си в сигурност. Тази неистина би била толкоз явна, че даже най-малките деца биха знаели по-добре, в сравнение с да й повярват.

Травмата усложнява контузията всеки ден, няма отдих, даже и къс. ”

Усещам отчетливата миризма на гибел и надзървам през капака на палатката. Излъчва се от останките на убитите седмица по-рано, които едвам в този момент бяха възобновени, донесени в тази полева клиника, с цел да бъдат събрани в торби и каталогизирани. Най-малкият мъртвец е малко дете с размерите на моята ръка. Другите остатъци се състоят единствено от елементи на тялото — съзирам ходило и половин крайник. Виждам мъж в ъгъла, самичък, приклекнал и безшумно ридае. Те са всичко, което е останало от роднините му, споделя ми някой, работещ в лагера.

Това са ежедневните, мъчителни облици на загуба и страдалчество, които популацията тук понася всеки ден. Дори тези, които остават физически непокътнати, постоянно са психически счупени.

Проучване от 2022 година на Save the Children откри, че към 80% от децата в Газа оповестяват за възприятие на горест или меланхолия наред с други отрицателни страсти, в това число тъга и боязън, преди офанзивата на Хамас на 7 октомври 2023 година, която провокира войната. Тези цифри сигурно в този момент би трябвало да са на 100% - или доста покрай тях. Родители и полагащи грижи, с които съм приказвал, разказват децата си като уплашени, тревожни и ядосани. Те са склонни към нощно напикаване и нападки или от време на време стават свръхбдителни и истерични.

Проблемът е, че човек не може да се оправи с резултатите от този тип контузия, до момента в който тя към момента продължава всеки ден. В момента моят дребен екип INARA дава услуги в 13 приюта и спонтанни лагера. Раздаваме всичко - от топла храна до хигиенично долни дрехи, което може да се пере, само че същината на нашите действия е съсредоточена към провеждането на действия за психологично здраве и психосоциални действия за деца. Те включват групова игра, игри, изкуство и други креативен изходи.

Това допуска нещо друго, което е надълбоко отрезвяващо за изискванията на тези, които оцеляват тази война. Строежите от тухли и хоросан може в последна сметка да бъдат възобновени, само че никой не може изцяло да излекува нежната, повредена душeвност на жителите на Газа. Операциите и превръзките не могат да оказват помощ на жителите на Газа да се възстановят от прочувствена загуба или потрес.

Децата са много умели в изразяването на себе си посредством игра. Дейностите, които дава моята група, са незабавни интервенции, ориентирани не към тялото, а към духа. С други думи, ние се опитваме да създадем краткотрайно разпръскване и да дадем на децата дребното улеснение на нещо, което да чакат с неспокойствие.

Лицата на децата светват сега, в който екипът ни идва. Помага и на родителите в дребна степен, да видят своите дребни деца усмихнати и смеещи се. Детските песни, които пускаме, са задоволително мощни, с цел да заглушат дроновете и детонациите в далечината. Докато ги виждам по какъв начин танцуват, играят и се състезават между тях, окото ми е привлечено от едно момиченце, седнало на розов пластмасов стол с кукла в искрящо зелена рокля. Гледа другите, само че като че ли самата нея я няма. Виждал съм това и преди, прекалено много пъти, при възрастни и при деца, физически там - само че не изцяло там прочувствено.

Тя ми припомня малко на друго дете, което срещнах, 4-годишният Ахмед, който срещнах месеци по-рано в болница в Египет, където беше медицински евакуиран. Половината му глава е обръсната. Дълъг, сърдит белег, заслужен за Франкенщайн, се вижда на скалпа му под косата, която стартира да пораства още веднъж.

Ахмед е единственият оживял член на най-близкото му семейство. Той, сестра му и родителите му бягали към леговище, когато близката постройка била бомбардирана. „ Мислехме, че той също е мъртъв “, ми сподели дядо му, който беше евакуиран с него. „ Но 10 дни по-късно го намерихме в болница. “

Строежите от тухли и хоросан може в последна сметка да бъдат възобновени, само че никой не може изцяло да излекува нежната, повредена душeвност на жителите на Газа. “

Дядо му не знае какво се е случило с Ахмед по това време, на какво е бил очевидец, дали е чул виковете на родителите и сестра си от болежка или гибелта им е била мигновена. Ахмед, който говореше, не сподели нито дума. Но той взаимодейства. Очите му светват, когато изваждам книги, пластмасови кубчета и други играчки за него. Той се усмихва, малко. Той ми дава петица. Той маха.

Питам дядото на Ахмед по какъв начин се държи самият той. „ Не мога да мисля за нищо от това. Не мога да мисля или да оплаквам за сина си, снаха си, внучката си. ” Той въздъхва и поклаща глава. " Не знам какво върша, накъде отиваме, накъде отива животът. "

Йо-йо на позитивното развиване на договарянията за договорка за преустановяване на огъня и заложници единствено с цел да ги провалят